Беласица

Беласица-моята планина
ЗА - запазване на вековните кестенови гори;
ЗА - тристранна транс-гранична защитена територия;
ЗА - Природен парк Беласица.
В най-югозападния ъгъл на България се намира една необикновена планина...Беласица. Десетки години пазена строго от бившия социалистически режим с бодлива тел от хората, днес тя е запазила уникални растения и животински видове. В България разположени около 30% от площта на Беласица и това е единствената ни планина, която има даденостите да бъде обявена за тристранна транс-гранична защитена територия между България, Гърция и Македония. Това ще е добър старт на общото европейско бъдеще на региона.
Планината е климатична граница между Средиземноморския и Преходно-континенталния регион и затова на територията й са установени над 1200 растения, което е 1/3 от флората на страната и над 150 вида гръбначни животни. Учените все още откриват в Беласица нови за науката видове безгръбначни.
Как се създава Природен парк „Беласица”?
През 2004г. Българската фондация Биоразнообразие, заедно с група местни хора и учени, започват събирането на научна информация и подготовка на детайлно предложение за обявяване на Природен парк. През 2006г. цялата необходима документация и картен материал бяха внесени в МОСВ. Общественото на предложението в Петрич взема под внимание нагласите и мнението н местните хора и заинтересовани страни.
Специална комисия оценява предложението и решава дали да го приеме или да го отхвърли. В случай на одобрение, Министърът на околкната среда и водите подписва заповед за обявяване и едва след нейното публикуване в Държавен вестник, паркът бива обявен.
Предложението за Природен парк „Беласица” обхваща почти цялата българска територия на Беласица – 12 000 ха. , като включва представителни екосистеми от горски тип, както и безлесна зона. В границите на бъдещия Природен парк попадат територии от землищата на град Петрич и селата Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица и Ръждак.
Има ли „ограничения” в природния парк?
Въпреки, че категорията „природен парк” е насочена към защита на природата, тя съдейства и за устойчивото регионално развитие. Обявяването на дадена територия за природен парк е официално признание за високат й стойност. На тази основа много по-лесно може да се спечелят проекти за развитие на туризъм, земеделие и други традиционни селскостопански и горски практики за ползване на природните ресурси.
При обявяването на природни паркова не настъпват никакви промени в собствеността на земите и горите, разрешава се строителството, поддържането и ползването на обекти в парка, но в съответствие с режима, определен в Плана за управление на Природния парк.
Законът за защитените територии не поставя никакви осраничения за лова, риболова, брането на гъби, билки и горски плодове. Няма допълнителни ограничения върху пашата. Напротив, стимулирането й е един от основните инструменти за опазване на пасищата.
Горите са основно богатство на Беласица и главна цел на парка ще бъде тяхното опазване. В природните паркове се разрешава дърводобива и ползването на горите, като единствените ограничения се отнасят до площите за извеждане на голи сечи.
В парковете не се поставят заграждения – границите на парка се маркират, а на входовете се позтавят табели.
Как се управлява и контролира природният парк?
Природният парк се управлява от Дирекция, структура на Министерството на земеделието и горите, в съответствие с Плана за управление , който трябва да бъде разработен в срок до 3 години от обявяването на парка. Целта му е да осигури разумното ползване на природните ресурси и запазването на природното и културното богатство. В процеса на разработването му всички заинтересоване страни имат възможност да участват активно при определяне на дейностите и зоните с различен режим на ползване.
Защо да се опазва Беласица?
•За да се запазят естествените кесенови и чинарни гори;
•За опазване на вековните смесени гори от обикновен бук и обикновен кестен;
• За опазване на застрашени от изчезване растителни видове – албански крем, обикновен тис, бодливолистен джел, карстова люцерна, планински явор;
• За да могат да се развиват екотуризма и устойчивите традиционни местни ползвания от планината;
• За да се стимулира екстензивно пасищно животновъдство в безлесната зона;
• За да се развива многофункционално горско стопанство;
• За устойчиво развитие на транс-гранично сътрудничество на региона.


<< Назад